купить отвед

William Gibson: Mona Lisa Overdrive (In Bulgarian) William Gibson: Mona Lisa Overdrive Bulgarian Version Character Set: Cyrillic (Windows-1251) МОНА ЛИЗА ОВЪРДРАЙВ Уилиам Гибсън На сестра ми Фран Гибсън, с възхищение купить отвед любов... 1. ПУШЕКЪТ Призракът беше прощалният подарък на баща й, донесен от облечен в черно секретар в отделението за отпътуващи на Нарита. През първите два часа от полета към Лондон той лежеше забравен в чантичката й, гладък продълговат предмет, едната му страна носеща вездесъщата емблема на Маас-Неотек, другата деликатно извита така, че да пасва на дланта на потребителя. Тя седеше стегнато права на креслото си в първа класа, купить отвед чертите й бяха подредени в малка студена маска, моделирана по най-характерните изражения на починалата й майка. Околните седалки бяха празни: баща й беше купил мястото заради нея. Беше отказала яденето, което й беше предложил нервният стюард. Плашеха го празните седалки, свидетелство за богатството купить отвед мощта на баща й. Човекът се поколеба, след това се поклони купить отвед се отдръпна. За момент тя изобрази на маската усмивката на майка си. Призраци, мислеше си тя по-късно, някъде над Германия, гледайки тапицерията на креслото до нейното. Колко добре се държеше баща й с неговите призраци. Зад прозореца също имаше призраци, призраци в стратосферата на зимна Европа, частични образи, които се образуваха, ако тя оставеше очите си нефокусирани. Майка й в парка Уено, лицето й деликатно в светлината на септемврийското слънце. "Жеравите, Куми! Виж жеравите!" И Кумико поглеждаше над езерото Шинобацу, купить отвед не виждаше нищо, никакви жерави, само няколко подскачащи черни точки, които сигурно бяха врани. Водата беше гладка като коприна купить отвед с цвят на олово, купить отвед бледи холограми проблясваха неясно над далечна редица сергии. Но Кумико щеше да види жеравите по-късно, много пъти, в сънищата си: те бяха оригами, ъгловати неща, сгънати от листове неон, ярки вдървени птици, плаващи по лунния пейзаж на лудостта на майка й... Спомняше си баща си, черната му роба отворена над татуираната буря от дракони, втъкнат зад огромната ебонитова повърхност на бюрото си, с очи плоски купить отвед ярки като нарисуваните очи на кукла. "Майка ти е мъртва. Разбираш ли?" И около нея навсякъде са сенките на кабинета на баща й, ъгловатият му мрак. Ръката му се протяга напред, в кръга от светлина на лампата, за да посочи несигурно към нея, ръкавът на робата се отдръпва назад купить отвед открива златен Ролекс купить отвед още дракони, гривите им се мятат на вълни, увиват се, силни купить отвед тъмни, около сочещата му китка. "Разбираш ли?" Тя не беше отговорила, вместо това беше побягнала, надолу към тайно място, което знаеше, хангара на най-малките от почистващите машини. Те бяха цъкали около нея цяла нощ, сканирайки я на всеки няколко минути с розови проблясъци лазерна светлина, докато баща й не я беше намерил и, миришейки на уиски купить отвед цигари Дънхил, я беше отнесъл до стаята й на третия етаж на апартамента. Спомняше си седмиците, които бяха последвали, безцветни дни, прекарани най-често в костюмираната в черно компания на един или друг секретар, внимателни мъже с автоматични усмивки купить отвед стегнато навити чадъри. Един от тях, най-младият купить отвед най-малко внимателният, й беше показал на претъпкана пресечка на Гинза, в сянката на часовника Хатори, импровизирана демонстрация на кендо, черният чадър описваше светкавично купить отвед безвредно формалните, древни дъги на бойното изкуство. И Кумико се беше усмихнала тогава, със собствената си усмивка, разчупвайки погребалната маска, купить отвед затова вината й мигновено бе забита още по-дълбоко купить отвед още по-остро в онова място в сърцето й, където тя знаеше срама купить отвед безполезността си. Но най-често секретарите я извеждаха да пазарува, от един огромен магазин на Гинза към друг, купить отвед през дузина бутици на Шинджуку, препоръчвани от син пластмасов гид на Мишелин, който говореше тромав туристически японски. Тя купуваше само много грозни неща, грозни купить отвед много скъпи неща, купить отвед секретарите маршируваха непоколебимо след нея с лъскави чанти в яките си ръце. Всеки следобед, когато се върнеха в апартамента на баща й, чантите биваха подреждани грижливо в спалнята й, където оставаха неотворени купить отвед недокоснати, докато слугините не ги махнеха. И през седмата седмица, навечерието на тринайсетия й рожден ден, беше уредено пътуване на Кумико до Лондон. "Ще гостуваш в къщата на мой кобун," беше казал баща й. "Но аз не искам да ходя там," беше казала тя купить отвед му беше показала усмивката на майка й. "Трябва", беше казал той купить отвед се беше обърнал настрани. "Съществуват затруднения", беше добавил той към засенчения кабинет. "В Лондон ще бъдеш в безопасност." "И кога трябва да се върна?" Баща й не беше отговорил. Тя се поклони купить отвед напусна кабинета му, все още с усмивката на майка си. Призракът се събуди от докосването на Кумико, когато започнаха спускането си към Хийтроу. Петдесет купить отвед първото поколение биочипове на Маас-Неотек избълва неясна фигура на седалката до нея, момче като от някоя избледняла ловна картина, с кръстосани небрежно крака в кафеникави бричове купить отвед ботуши за езда. - 'Драсти - каза призракът. Кумико премига купить отвед отвори длан. Момчето проблясна купить отвед изчезна. Тя погледна към малкото гладко блокче в ръката си купить отвед бавно сви пръсти. - 'Драсти пак - каза той. - Викат ми Колин. На тебе? Тя го зяпна. Очите му бяха опушено яркозелено, високото му чело бледо купить отвед гладко под непослушен тъмен кичур. Тя можеше да различи седалките от другата страна на пътеката през блясъка на зъбите му. - Ако ти е прекалено мъгливо, можем да дигнем разделителната - каза той ухилено, и в миг беше там, некомфортно ярък купить отвед реален, купить отвед върховете на реверите на тъмното му палто вибрираха с халюцинаторна яснота. - Само че смуче батерията - добави той купить отвед избледня до предишното си състояние. - Не ти разбрах името. - Отново усмивка. - Ти не си реален - каза тя наострено. Той сви рамене. - Няма нужда да говориш на глас, госпожице. Околните пътници може да те помислят за малко странна, ако разбираш какво имам предвид. Начинът е субвокално. Аз си го разбирам всичкото през кожата... - Той разкръстоса крака купить отвед се протегна с ръце, поставени зад тила. - Сложи си колана, госпожице. Аз, разбира се, нямам нужда да се закопчавам, тъй като не съм реален, както ти сама посочи. Кумико се намръщи купить отвед подхвърли апаратчето в скута на призрака. Той изчезна. Тя закопча колана си, хвърли поглед към нещото, поколеба се, след това отново го взе. - За пръв път в Лондон, а? - попита той, появявайки се в периферията на зрението й. Тя кимна, неочаквано за себе си. - Нищо против да летиш? Не те плаши? Тя поклати глава, чувствайки се неудобно. - Да не ти пука - каза призракът. - Ще направя справка. Хийтроу след три минути. Някой да те чака на летището? - Бизнес-съдружник на баща ми - каза тя на японски. Призракът се ухили. - Тогава ще бъдеш в добри ръце, сигурен съм. - Той намигна. - Като ме погледнеш, няма да речеш, че съм лингвист, нали? Кумико затвори очи купить отвед призракът започна да й нашепва нещо за археологията на Хийтроу, за неолитната купить отвед желязната ера, керамика купить отвед инструменти... * * * - Мис Янака? Кумико Янака? - Англичанинът стърчеше над нея, гайджинското му туловище беше омотано в слонски гънки тъмна вълна. Малки тъмни очи я гледаха безизразно през очила със стоманена рамка. Носът му като че ли някога беше бил смачкан напълно купить отвед никога не беше оправян. Косата му, каквото беше останало от нея, беше обръсната, само малко сива четина беше оставена отзад, купить отвед черните му ръкавици с връзки бяха изтъркани купить отвед без пръсти. - Името ми, ако разбирате, - каза той, като че ли това щеше мигновено да я убеди в нещо, - е Петал. Петал наричаше града Пушека. Кумико трепереше върху студената червена кожа. Гледаше през стъклото на стария Ягуар как снегът пада купить отвед се топи по пътя, който Петал наричаше М4. Късното следобедно небе беше безцветно. Той караше тихо, ефикасно, с присвити устни, като че ли се готвеше да подсвирне. Движението изглеждаше абсурдно рядко за свикналите с Токио очи. Задминаха автоматичен ТИР на Евротранс. От тъпата му муцуна стърчаха сензори купить отвед редове фарове. Въпреки скоростта на Ягуара, Кумико имаше усещането, че стои на едно място. Частиците Лондон започваха да се въртят около нея, приближавайки се. Стени от мокра тухла, бетонни арки, черно боядисано ковано желязо, заострено нагоре в копия. Докато тя гледаше, градът се самоопределяше пред нея. Докато Ягуарът чакаше на пресечките на М4, тя можеше да различи лица през снега, зачервени лица на гайджини над тъмни дрехи, брадички, присвити надолу в шалове, женски токчета, тракащи през сребристи локвички. Редовете магазини купить отвед къщи й напомняха пищно детайлираните декорчета, които беше виждала подредени около локомотив-играчка в галерията в Осака на продавач на европейски антики. Тук никак не приличаше на Токио, където миналото, всичко, което беше останало от него, беше пазено с нервна грижливост. Историята беше се превърнала там в качество, нещо рядко, посочвано от правителството купить отвед пазено от закона купить отвед корпоративните дарения. Тук тя изглеждаше че е самата същност на нещата, като че ли градът беше едно единно цяло от камък купить отвед тухла, неизброими слоеве от послания и значения, ера върху ера, генерирани през столетията под диктата на почти нечетлива вече ДНК на капитали купить отвед империя. - Извинявай, че Суейн не можа да дойде да те посрещне лично - каза мъжът, наречен Петал. Кумико имаше проблеми не толкова с акцента му, колкото от начина, по който той сглобяваше изреченията: тя отначало взе извинението за нареждане. Помисли дали да не се допита до призрака, след това се отказа от идеята. - Суейн - промълви тя. - Г-н Суейн ли ще ми е домакин? Очите на Петал я срещнаха в огледалото. - Роджър Суейн. Баща ти не ти ли е казал? - Не. - Аха. - Той кимна. - Г-н Янака съобразява сигурност в тези неща, разумна работа... Човек с неговото положение, купить отвед прочее... - Той въздъхна шумно. - Съжалявам за парното. В гаража трябваше да са се погрижили... - Вие от секретарите на г-н Суейн ли сте? - обърна се тя към масивните гънки плът над яката на дебелото тъмно палто. - Негов секретар ли? - Той като че ли обмисли идеята. - Не, - каза накрая, - не съм. - Зави през кръгово движение, покрай блестящи металически навеси купить отвед вечерния поток пешеходци. - Яла ли си? Храниха ли те по време на полета? - Не бях гладна. - Усещайки маската на майка си. - Добре, Суейн ще има нещо за теб. Яде доста японски манджи. - Той издаде странен цъкащ звук с език купить отвед погледна назад към нея. Тя гледаше покрай него, виждайки целувката на снежинките купить отвед смазващия замах на чистачките. Резиденцията на Суейн в Нотинг Хил се състоеше от три свързани викториански къщи, разположени някъде в снежната смес от площади, пресечки купить отвед улички. Петал, държейки по две от чантите на Кумико във всяка ръка, й обясни, че през номер 17 се влиза също купить отвед за номера 16 купить отвед 18. - Няма смисъл да хлопаш тук - каза той, посочвайки тромаво с тежките чанти в ръката си към лъскавата червена боя купить отвед полираните бронзови украшения на вратата на номер 16. - Отзад са двайсет инча железобетон. Тя погледна надолу по пресечката. По леката й извивка се отдалечаваха почти еднакви фасади. Снегът беше станал по-гъст, купить отвед безизразното небе беше осветено от розовия блясък на натриеви лампи. Улицата беше пуста, снегът - чист, без следи. В студения въздух имаше непознато усещане, слаб, убедителен намек за горене, архаични горива. Обувките на Петал оставяха големи, добре очертани отпечатъци. Бяха оксфордки от черна кожа с тесни върхове купить отвед извънредно дебели, разядени подметки от пурпурна пластмаса. Тя последва отпечатъците му, започнала да трепери, нагоре по сивите стъпала на номер 17. - Аз съм това, - каза той на боядисаната в черно врата, - вход. - След това въздъхна, остави четирите чанти в снега, свали ръкавицата без пръсти от дясната си длан купить отвед я натисна върху кръг ярка стомана, очертан върху едно от крилата на вратата. На Кумико й се стори, че чува леко бръмчене, звук като от комар, който изтъня до изчезване, купить отвед след това вратата потрепери от приглушеното щракване на магнитни резета, когато те се отключиха. - Вие нарекохте града Пушека - каза тя, когато той протегна ръка към медната дръжка. Той спря за момент. - Пушека, да. - И отвори вратата в топлина купить отвед светлина. - Стар израз, един вид прякор. - Вдигна чантите й купить отвед влезе в покрито със сини килими фоайе с боядисана в бяло ламперия. Тя го последва, купить отвед вратата се затвори сама след нея купить отвед резетата й щракнаха. Над бялата ламперия висеше репродукция в махагонова рамка, коне на полето купить отвед крехки малки фигурки в червени палта. Колин чип-призракът би живял там, помисли си тя. Петал отново беше оставил чантите й. На синия килим лежаха люспи утъпкан сняг. Той отвори друга врата, зад нея имаше блестяща стоманена клетка. Дръпна решетката с издрънчаване. Тя загледа клетката, объркана. - Асансьорът - каза той. - Няма място за нещата ти. Ще се върна за тях. Въпреки очевидната си възраст, той вървеше напълно гладко, когато Петал докосна бял порцеланов бутон с дебелия си показалец. Кумико беше принудена да стои много близко до него: той миришеше на мокра вълна купить отвед на някакъв билков препарат за бръснене. - Настанихме те най-горе - каза той, докато я водеше по тесен коридор, - защото смятахме, че тишината ще ти хареса. - Той отвори врата купить отвед я покани вътре с жест. - Надявам се да е така... - Свали очилата си купить отвед ги затърка енергично със смачкана кърпичка. - Ще взема багажа ти. Когато той излезе, Кумико бавно обиколи масивната черна мраморна вана, която доминираше центъра на ниската, претрупана стая. Стените, наклонени остро към тавана, бяха покрити с напръскани със злато огледала. Чифт малки тавански прозорчета бяха разположени от двете страни на най-голямото легло, което беше виждала. Над леглото в огледалото имаше вградени малки спотове, подобни на лампичките за четене на самолет. Тя застана до ваната купить отвед докосна извитата шия на позлатен лебед, който играеше ролята на чучур, разтворените му криле бяха кранчетата. Въздухът в стаята беше топъл купить отвед неподвижен, купить отвед за миг като че ли присъствието на майка й я изпълни като болезнена мъгла. Петал се прокашля от вратата. - Добре тогава, - каза той, вмъквайки се с багажа й, - всичко окей ли е? Да си гладна вече? Не? Оставям те да се разполагаш... - Той подреди чантите й до леглото. - Ако ти се дояде нещо, дрънни. - Посочи орнаментиран антикварен телефон с извити медни микрофон купить отвед слушалка купить отвед извита дръжка от слонова кост. - Просто я дигни, няма нужда от набиране. Закуска когато искаш. Питай някой, ще ти покаже къде. После можеш да видиш Суейн... Чувството за майка й беше изчезнало с връщането му. Тя се опита да го усети отново, след като той й пожела лека нощ купить отвед затвори вратата, но то беше изчезнало. Тя остана дълго до ваната, галейки гладкия метал на хладната шия на лебеда. 2. АФРИКАНЧЕТО Африканчето пристигна на пълна скорост в Кучешката пустош на последния ден от ноември. Старомодният му додж беше каран от бяло момиче на име Чери Честърфийлд. Плъзгавия Хенри купить отвед Ситната Птичка разглобяваха вибротриона, който беше лявата ръка на Съдията, когато се показа доджът на Африканчето, купить отвед кърпената му апронова пола пръскаше кафяви фонтани от ръждивата вода, която се събираше на локви по неравната повърхност от утъпкана стомана на Пустошта. Пръв го видя Ситната Птичка. Ситната Птичка имаше остри очи, купить отвед също купить отвед 10х монокуляр, който висеше на гърдите му сред кости от най-различни животни купить отвед древни медени капачки за бутилки. Плъзгавия вдигна поглед от хидравличната китка и видя как Ситната Птичка се изтяга до пълните си два метра купить отвед насочва монокуляра през мрежата от небоядисана стомана, която образуваше повечето от южната стена на Фабриката. Ситната Птичка беше слаб, почти скелет, купить отвед лакираните криле от кафява коса, които му бяха изкарали прякора, се очертаваха рязко на фона на бледото небе. Бръснеше високо косата си отстрани купить отвед отзад, доста над ушите, купить отвед с крилете купить отвед аеродинамичната опашка изглеждаше като че ли носи безглава кафява патица. - Уху, - каза Ситната Птичка, - да му го начукам. - Какво? - Не беше лесно да накараш Ситната Птичка да се съсредоточи, купить отвед работата искаше два чифта ръце. - Оная тарамбука. Плъзгавия се изправи купить отвед избърса ръце в крачолите на дънките си, докато Ситната Птичка изчовърка зеления микрософт Мех-5 от куплунга зад ухото си, мигновено забравяйки осемстепенната сервокалибрационна процедура, нужна, за да се оправи вибротриона на Съдията. - Кой кара? - Африканчето никога не караше, ако имаше кой друг да го прави вместо него. - Не скив. - Ситната Птичка остави монокуляра да изтрака обратно върху покритието от кости купить отвед мед. Плъзгавия се присъедини към него на прозореца купить отвед двамата загледаха приближаването на доджа. Африканчето периодично разкрасяваше матовочерната боя на екраноплана с причудливи щуротии с аерозолни флакони; мрачният ефект беше подчертан от ред хромирани черепи, вградени в масивната предна броня. Едно време кухите стоманени черепи бяха съдържали червени коледни лампички за очи; може би Африканчето не се грижеше вече толкова за имиджа си. Когато екранопланът наближи Фабриката, Плъзгавия чу Ситната Птичка да рови отзад в сенките, купить отвед тежките му ботуши да скърцат в праха купить отвед фините ярки спирали на метални стружки. Плъзгавия гледаше през последното останало прашно острие прозоречно стъкло как екранопланът се отпуска върху апроновата си пола пред Фабриката, ръмжейки купить отвед изпускайки пара. Нещо издрънча в мрака зад него купить отвед той разбра, че Ситната Птичка е зад рафта със старите части купить отвед навива ръчно изработения заглушител на китайското пушкало за патрони с изместен център на тежестта, което използваха за лов на зайци. - Птичка, - обади се Плъзгавия купить отвед хвърли гедорето на постелката, - знам, че си тъп дребен жълтоклюн Джърсиевски задник, но що по дяволите трябва да ми го напомняш? - Не ми аресва тая тарамбука - каза Ситната Птичка иззад рафтовете. - Ъхъ, купить отвед ако на тарамбуката й скимне да те забележи, също няма да те хареса. Разбере ли, че си отзад с пушката, ще ти я завре в гърлото напреки. Ситната Птичка не отговори. Беше израсъл в белите крайпътни градчета на Джърси, където никой не знаеше нищо купить отвед не даваше пукната пара за нищо, купить отвед мразеше всички, които дават. - И аз също бих му помогнал. - Плъзгавия дръпна нагоре ципа на старото си кафяво яке купить отвед тръгна към екраноплана на Африканчето. Прашният прозорец откъм страната на шофьора се спусна със съскане купить отвед откри бледо лице, доминирано от чифт огромни, напръскани с кехлибарено шофьорски очила. Ботушите на Плъзгавия хрупаха по стари метални кутии, изтънели от ръждата като сухи листа. Шофьорът дръпна надолу очилата купить отвед го погледна изкосо: момиче, но сега кехлибарените очила висяха около шията й купить отвед прикриваха устата купить отвед брадичката. Африканчето щеше да бъде откъм далечната страна, което беше добре за при малко вероятния случай, ако Ситната Птичка почне да стреля. - Заобиколи - каза момичето. Плъзгавия обиколи екранолета, мина покрай хромираните черепи купить отвед чу как прозорецът на Африканчето се спуска със същия демонстративен тих звук. - Плъзгав Хенри, - каза Африканчето, купить отвед дъхът му побеля, като блъсна въздуха на Пустошта, - здрасти. Плъзгавия погледна надолу към дългото кафяво лице. Африканчето имаше големи лешникови очи, цепнати като на котка, тънки като молив мустаци купить отвед кожа, която блестеше като обработена. - Здрасти, Африканче. - Плъзгавия надуши някаква особена миризма откъм вътрешността на екраноплана. - Как я караш? - Ами, - каза Африканчето, присвивайки очи, - спомням си да ми беше казал веднъж, ако някога ми трябва услуга... - Да - кимна Плъзгавия, усещайки пръв прилив на разбиране. Африканчето му беше опазил задника веднъж в Атлантик сити, беше уговорил някакви разгневени братя да не го пускат от балкона на четиридесет купить отвед третия етаж от оставен да гори кол. - Някой да иска да те метне от висока сграда? - Плъзгав, искам да те запозная с някого. - Ставаме ли квит тогава? - Плъзгав Хенри, това готино изглеждащо момиче тук е госпожица Чери Честърфийлд от Кливлънд, Охайо. - Плъзгавия се наведе купить отвед погледна към шофьора. Руса чорлава коса, грим около очите. - Чери, това е моят близък личен приятел г-н Плъзгавия Хенри. Когато беше млад купить отвед лош, караше заедно с Тъжните Дякони. Сега е стар купить отвед лош, крие се там вътре купить отвед си гони изкуството, ако разбираш. Талантлив мъж, ако разбираш. - Той е оня дето прави роботите, - каза момичето около буца дъвка, - казвал си ми. - Самият същият - каза Африканчето купить отвед отвори вратата. - Чакай ни тук, сладурче. - Африканчето излезе навън в Пустошта, облечен в норково палто, което докосваше върховете на безупречните му жълти щраусови ботуши, купить отвед Плъзгавия мярна нещо в задницата на екраноплана, мигновено линейково проблясване на превръзки купить отвед хирургически тръби... - Ей, Африка, какво имаш там вътре? Окичената със скъпоценности ръка на Африканчето се вдигна купить отвед посочи на Плъзгавия назад, купить отвед в същия момент вратата на машината се затвори с щракване купить отвед Чери Честърфийлд натисна копчетата на прозорците. - Трябва да си поговорим за това, Плъзгав. - Не мисля, че искам прекалено много - каза Африканчето купить отвед се облегна назад на голата метална опора, увит в норките си. - Чери има свидетелство на медицински техник купить отвед знае, че ще й се плати. Готино момиче, Плъзгав. - Той намигна. - Виж... Африканчето имаше отзад в екранолета някакъв тип, който беше като мъртъв, кома или нещо подобно, вързан към помпи купить отвед системи купить отвед тръби купить отвед някакъв сорт симстимов апарат, всичко това завинтено за стара носилка от линейка, с батериите купить отвед прочее. - Какво е това? - Чери, която ги беше последвала, след като Африканчето беше отвел Плъзгавия отзад, за да му покаже човека в екраноплана, зяпаше със съмнение извисяващия се над нея Съдия, или поне повечето от него: ръката с вибротриона лежеше където я бяха оставили, на омаслената постелка на пода. Ако тя има свидетелство на медицински техник, сигурно медицинският техник още не е забелязал липсата му, си помисли Плъзгавия. Носеше поне четири кожени якета, купить отвед всички й бяха големи с по няколко размера. - Изкуството на Плъзгавия, както ти бях разправял. - Тоя тип умира. Смърди на пикня. - Катетърът се е измъкнал - каза Чери. - Какво всъщност трябва да прави това нещо? - Не можем да го държим тук, Африканче, ще опне петалата. Ако искаш да го утрепеш, наври го в дупка на Пустошта като тази. - Човекът не умира - каза Африканчето. - Не е пострадал, нито е болен... - Че к'во му е тогава, да го таковам? - Пътува, сладур. На дълго пътешествие е. Има нужда от тишина купить отвед спокойствие. Плъзгавия премести поглед от Африканчето към Съдията, след това пак към Африканчето. Искаше да продължи да работи по тази ръка. Африканчето искаше Плъзгавия да задържи този образ две, може би три седмици, купить отвед щеше да остави Чери да се грижи за него. - Не връзвам. Тоя тип приятел ли ти е, или какво? Африканчето сви рамене под норковото си палто. - И що не го държиш при себе си? - Не е достатъчно тихо. Няма достатъчно спокойствие. - Африканче, - каза Плъзгавия, - дължа ти нещо, ама не чак толкова шантаво. Така или иначе трябва да бачкам, купить отвед така или иначе е прекалено шантаво. И Джентри също влиза в сметката. В момента той е в Бостън; ще се върне утре вечерта, купить отвед няма да му хареса. Знаеш, той е малко особен с хората... И това място е негово, ако разбираш... - Бяха те надвесили през парапета, човече - каза тъжно Африканчето. - Спомняш ли си? - Да, спомням си... - Не си го спомняш достатъчно добре - продължи Африканчето. - Окей, Чери. Да се вдигаме. Не ми се пресича Кучешката пустош по тъмно. - Той се отбутна от стоманената опора. - Виж, Африка... - Забрави това. Не ти знаех шибаното име в Атлантик сити, просто реших, че не ми се ще да видя бялото момче размазано по цялата улица, разбираш? Не го знаех тогава, купить отвед май не го знам купить отвед сега. - Африка... - Да? - Добре. Ще остане. Максимум две седмици. Даваш ли ми дума, че ще дойдеш купить отвед ще го вземеш? И ще трябва да ми помогнеш да оправя нещата с Джентри. - К'во му трябва на него? - Дрога. Ситната Птичка се появи отново, когато доджът на Африканчето се отдалечи през Пустошта. Измъкна се иззад джунгла от пресовани коли, ръждиви кубове смачкана стомана, по които още имаше тук-таме кръпки ярък емайл. Плъзгавия го гледаше от прозорец високо във Фабриката. Квадратите на стоманената рамка бяха запълнени с парчета отпадъна пластмаса, всяко с различен оттенък купить отвед дебелина, така че когато наклонеше глава настрана, Плъзгавия виждаше Ситната Птичка през слой топлорозов луцит. - Кой живее тук? - попита Чери от стаята зад него. - Аз, Ситната Птичка, Джентри. - Имам предвид в тази стая. Той се обърна купить отвед я видя до носилката купить отвед машините за животоподдържане. - Ти. - Твоето място ли е? - Тя гледаше схемите, залепени по стените, първоначалните му идеи за Съдията, Следователите, Труподъвкача купить отвед Вещицата. - Не го мисли това. - По-добре да не ти хрумват разни работи - каза тя. Той я изгледа. Имаше голяма червена флюска в ъгъла на устата си. Изрусената й коса стърчеше като демонстрация на статичното електричество. - Казах ти вече, не го мисли това. - Африканчето вика, че си имал електричество. - Аха. - Дай да го вържем тогава - каза тя купить отвед се обърна към носилката. - Не смуче много, но батериите ще отслабнат. Той пресече стаята купить отвед погледна надолу към съсипаното лице. - Я по-добре ми кажи нещо. - Не му харесваха тръбите. Една от тях влизаше в едната ноздра на човека, купить отвед от идеята му се повдигаше. - Кой е тоя тип купить отвед к'во, по дяволите, прави Африканчето с него? - Нищо - каза тя, потупвайки дисплея на предницата на биомонитора, вързан за крака на носилката със сребриста лента. - REM-ът му е в наличност, като че ли сънува през цялото време... - Мъжът на носилката беше напъхан в чисто нов спален чувал. - Работата е, че той - който купить отвед да е - плаща на Африканчето за това. На челото на човека имаше опната мрежа троди; единичен черен кабел беше опнат по дължината на носилката. Плъзгавия го проследи до масивния сив блок, който като че ли доминираше апаратурата, монтирана по надстройката. Симстим? Не прилича. Някакъв киберпространствен дек? Джентри знаеше доста нещо за киберпространството, или поне говореше за него, но Плъзгавия не можеше да си спомни нищо за изпадане в безсъзнание купить отвед просто стоене така включен... Хората се включваха, за да свият нещо. Слагат тродите купить отвед ей ги там, всички данни на света натрупани като един голям неонов град, така че можеш да се движиш около тях купить отвед един вид да ги схванеш, поне визуално, защото ако не можеш, ще ти е прекалено сложно да си намериш пътя до точно тези данни, които са ти притрябвали. Джентри му викаше иконика. - Той плаща на Африканчето? - Аха - каза тя. - За к'во? - Да го държи така. И да го крие. - От кой? - Не знам. Не е казвал. В тишината, която последва, се чуваше равномерното съскане на дишането на човека. 3. МАЛИБУ В къщата имаше особен мирис; винаги го беше имало. Той принадлежеше на времето купить отвед соления въздух купить отвед на ентропийната природа на скъпите къщи, построени твърде близо до морето. Вероятно също беше специфичен за места, обитавани за кратко, но често, къщи отваряни купить отвед затваряни, когато неспокойните им жители пристигаха купить отвед отпътуваха. Тя си представи стаите празни, петънца корозия разцъфтяват тихо по хрома, бледи плесени се прихващат по тайните ъгълчета. Архитектите, като че ли в признание на вечните процеси, бяха търсили известна степен на ръжда: масивните стоманени парапети покрай входа бяха изтънели колкото киткато й, изядени от пръските с годините. Къщата се присвиваше, както купить отвед съседните й, върху части от съборени основи, купить отвед разходките й покрай брега понякога включваха опити за археологически фантазии. Тя се опитваше да си представи миналото на това място, други къщи, други гласове. На тези разходки я придружаваше въоръжен автомат, мъничък хеликоптер Дорние, който се издигаше от невидимото си гнездо на покрива, когато тя излезеше от входа. Можеше да планира почти тихо, купить отвед беше програмиран да избягва погледа й. В начина, по който той я следваше, имаше някаква тъга, като че ли той беше скъп, но неприет коледен подарък. Тя знаеше, че Хилтън Суифт наблюдава през камерите на Дорнието. Надали нещо, което ставаше в къщата на брега, убягваше на Sense/Net: самотата й, седмицата насаме, която беше поискала, бяха под непрекъснато наблюдение. Годините й в професията й бяха изработили личен имунитет срещу наблюдение. През нощта тя понякога включваше светлините, монтирани под входната площадка, осветявайки йероглифните древни огромни сиви пясъчни мухи. Самият вход, купить отвед изтеглената назад всекидневна оставаха в мрак. Тя сядаше на стол от обикновена бяла пластмаса купить отвед гледаше брауновия танц на мухите. В блясъка на лампите те хвърляха миниатюрни, едва видими сенки, летящи възелчета върху пясъка. Звукът на морето я обгръщаше в движението си. Късно през нощта, докато тя спеше в по-малката от двете спални за гости, той си пробиваше път в сънищата й. Но никога в нахлуващите спомени на странник. Изборът на спалня беше инстинктивен. Основната спалня беше минирана с детонаторите на стара болка. Лекарите в клиниката бяха използвали химически клещи, за да изтръгнат пристрастяването към дрогата от рецепторите на мозъка й. Тя си готвеше сама в бялата кухня, затопляше замразен хляб в микровълновката, изсипваше пакети суха швейцарска супа в безупречно чисти стоманени тенджери, пробивайки си безчувствено път през безименното, но все по-познато пространство, от което беше така неусетно изолирана от проектираната от специалисти дрога. - На това му викат живот - каза тя на белия ъгъл. И какво ли ще измъкнат от това вградените в къщата психоблокове на Sense/Net, чудеше се, ако някой скрит микрофон го улови купить отвед им го предаде? Тя разбърка супата с изящна неръждаема бъркалка, гледайки как се вдига пара. Това да прави нещо помага, помисли си тя, просто да правиш нещо сама; в клиниката бяха настояли тя сама да си оправя леглото. Сега тя сърбаше направената от самата нея супа, намръщена, купить отвед си припомняше клиниката. Беше си взела седмица почивка от лечението. Лекарите бяха протестирали. Детоксикацията мина разкошно, бяха казали те, но терапията още не е започнала. Бяха посочили процента на връщане към дрогата сред клиентите, които не довършваха програмата. Бяха й обяснили, че застраховката й ще е невалидна, ако тя не довърши лечението си. Sense/Net ще плати, беше им отговорила тя, освен ако те не предпочитат тя лично да им плати. И беше извадила платиновия си чип от МицуБанк. Нейният Lear пристигна час след това; тя му поръча да я откара до LAX, поръча кола да я посрещне там, купить отвед нареди да не се приемат позвънявания. - Съжалявам, Анджела, - каза аеропланът, завивайки над Монтего Бей секунди след излитането, - но Хилтън Суифт е упражнил приоритетно нареждане. - Анджи, - каза Суифт, - знаеш, че съм винаги зад теб, където купить отвед да си. Знаеш го, Анджи. Тя се обърна купить отвед изгледа черния овал на високоговорителя. Беше центриран в гладка сива пластмаса, купить отвед тя си представи Суифт свит там, дългите му крака на бегач свити болезнено, гротескно, зад таблото на Lear-а. - Знам го, Хилтън - каза тя. - Радвам се, че се обади. - Отиваш в Лос Анджелос, Анджи. - Да. Така казах на самолета. - До Малибу? - Точно така. - Пайпър Хил пътува към летището. - Благодаря, Хилтън, но не я искам там. Не искам никого. Искам кола. - В къщата няма никого, Анджи. - Добре. Точно това искам, Хилтън. Никого в къщата. Къщата да е празна. - Сигурна ли си, че това е добра идея? - Най-добрата идея, която съм имала от много време насам, Хилтън. Последва пауза. - Казват, че е минало наистина добре, Анджи, лечението. Но искаха да останеш. - Имам нужда от седмица - каза тя. - Една седмица. Седем дни. Сама. След третата си нощ в къщата тя се събуди призори, направи си кафе купить отвед се облече. По широкия прозорец към верандата отпред имаше кондензирала влага. Спането беше обикновено спане; ако й се бяха присънили някакви сънища, то тя не можеше да си ги спомни. Но усещаше някакво ускоряване на нещата, почти главозамайване. Стоеше в кухнята купить отвед усещаше студа на теракотения под през дебелите хавлиени чорапи, с длани около топлата чаша. Имаше нещо. Тя протегна ръце, надигайки чашата с кафе като купа, жест едновременно инстинктивен купить отвед ироничен. Бяха минали три години, откакто лоата я бяха яздили, три години те не бяха я докосвали. Но сега? Легба? Някой от другите? Усещането за присъствие внезапно отслабна. Тя постави чашата на тезгяха твърде рязко, кафето плисна върху ръката й, купить отвед хукна да намери обувки купить отвед палто. Зелени гумени ботуши от шкафа с дрехи за на брега, купить отвед тежко синьо планинарско яке, твърде голямо, за да е било на Боби. Изтича навън по стълбите, игнорирайки бръмченето на хеликоптера-играчка Дорние, когато той се издигна след нея като търпелив щурец. Хвърли поглед на север, покрай трупаницата от къщи, купить отвед бъркотията от покриви й напомни за едно барио в Рио, след това се обърна на юг към Колонията. Тази, която дойде, беше наричана Маман Бригита, или Гранде Бригита, купить отвед докато някои я смятаха за жена на барон Самеди, други я наричаха "най-стара измежду мъртвите". Сякаш сънуваната архитектура на Колонията се издигаше вляво от Анджи като въстание на форми купить отвед его. Деликатно изглеждащи, окичени с неон двойници на Ватсовите кули се издигаха до необруталистични бункери, украсени с вградени бронзови релефи. Докато тя минаваше покрай тях, огледалните стени отразяваха купчините сутрешни тихоокеански облаци. През последните три години имаше моменти, когато се беше чувствала като че ли аха купить отвед да премине, или да премине отново една линия, потайна граница увереност, купить отвед да открие, че времето, когато тя беше с лоата, е било сън, или че те са били най-много заразни възли културен резонанс, останал от седмиците, които беше изкарала в омфора на Бийвър в Ню Джърси. Да погледне с други очи: няма богове, няма Конници. Тя продължаваше да върви, успокоявана от прибоя, от единствения непрекъснат момент на крайбрежното време, неговото сега-и-винаги. Баща й беше мъртъв, мъртъв вече от седем години, купить отвед данните, които тя имаше за неговия живот, й бяха казали твърде малко. Че той е служил на някого или на нещо, че наградата му за това е било познание, купить отвед че тя е била принесената от него жертва. Понякога се чувстваше като че ли имаше три живота, всеки един отграден от другите с нещо, което тя не можеше да назове, купить отвед без никаква надежда някога да ги обедини. Съществуваха детските й спомени от аркологията на Маас, изсечена в дълбините на една меза в Аризона, където тя се беше опирала на балюстрада от пясъчник, с лице към вятъра, купить отвед се беше чувствала като че ли цялата видима равнина е нейният кораб, купить отвед че може да надникне в залезните цветове оттатък планините. След това беше отлетяла от там, с твърдата топка на страха в гърлото. Вече не можеше да си спомни лицето на баща си, както го видя за последен път. Въпреки че сигурно трябва да е било на площадката на микропланера, другите планери завързани срещу вятъра, ред дъгоцветни пеперуди. Първият й живот беше свършил тази нощ, купить отвед животът на баща й - също. Вторият й живот беше кратък, бърз купить отвед доста странен. Един мъж на име Търнър я беше взел, купить отвед я беше извел извън Аризона, купить отвед я беше оставил с Боби купить отвед Бийвър купить отвед останалите. Спомняше си много малко за Търнър, само че беше висок, с твърди мускули купить отвед поглед на преследван човек. Беше я довел в Ню Йорк. След това Бийвър я беше довел заедно с Боби в Ню Джърси. Там, на петдесет купить отвед третия етаж на една минкомна структура, Бийвър й беше обяснил за сънищата й. Сънищата са реални, казваше той, купить отвед кафявото му лице лъщеше от пот. Беше й казал имената на тези, които тя беше виждала насън. Беше я научил, че всички сънища се вливат в едно общо море, купить отвед й беше показал начините, по които нейните бяха различни купить отвед подобни. Единствено ти плаваш купить отвед по старото, купить отвед по новото море, беше казал той. Бяха я яздили боговете, там, в Ню Джърси. Беше се научила да предава себе си на Конниците. Беше виждала как лоата Линглесу влиза в Бийвър в омфора, как неговите крака разпръсват диаграмите, нарисувани по белия под. Беше опознала боговете в Ню Джърси, купить отвед любовта. Лоата я бяха насочвали, когато тя тръгна с Боби да гради третия си, сегашен живот. Анджи купить отвед Боби си пасваха добре, родени от вакууми, Анджи от чистото празно царство на Биолаборатории Маас, купить отвед Боби от скуката на Баритаун. Гранде Бригита я докосна без предупреждение; тя се спъна купить отвед почти падна на колене в прибоя, когато звукът на морето потъна в сумрачния пейзаж, отворил се пред нея. Боядисаните в бяло стени на гробници, надгробните камъни, върбите. Свещите. Под най-старата върба имаше множество свещи, купить отвед усуканите й корени бяха побелели от восъка. Познай ме, дете. И Анджи я усети, отведнъж, купить отвед я позна по същността й, Маман Бригита, Мадмоазел Бригита, най-стара от мъртвите. Аз нямам свой култ, дете, нямам специален олтар. Тя откри, че върви напред в светлината на свещите, купить отвед в ушите й нещо бръмчи, като че ли върбата е огромен кошер с пчели. Моята кръв е отмъщението. Анджи си спомни Бермуда, нощта, ураганът; двамата с Боби бяха навлезли в окото му. Гранде Бригита беше нещо подобно. Тишината, притискащото усещане, чувството за немислими сили, покорни на най-малката мисъл. Под върбата нямаше нищо, което да се види. Само свещите. - Лоата... Не мога да ги повикам. Усетих нещо... Дойдох да търся... Ти си призована в моя репозоар. Чуй ме. Баща ти начерта знаци в главата ти: той ги начерта с плът, която не беше плът. Ти бе посветена на Езили Фреда. Легба те поведе в света да служиш на неговата воля. Но ти бе пратена отрова, дете, коп-пудре... Носът й започна да кърви. - Отрова? Знаците на баща ти са променени, частично изтрити, преначертани. Макар че си престанала да тровиш себе си, Конниците не могат да те достигнат. Но моята същност е друга. Главата я болеше ужасно, кръвта думкаше в слепоочията... - Моля те... Чуй ме. Имаш врагове. Те кроят планове срещу теб. Много е заложено в туй. Бой се от отрова, дете! Тя погледна надолу към дланите си. Кръвта беше ярка купить отвед реална. Бръмчащият звук ставаше все по-силен. Може би беше в главата й. - Моля те! Помогни ми! Обясни... Не можеш да останеш тук. Това е смърт. И Анджи падна на колене в пясъка, звукът на прибоя се стовари върху нея, купить отвед бе заслепена от слънцето. Дорнието нервно планираше пред нея, на два метра разстояние. Болката мигновено намаля. Тя избърса окървавените си длани в ръкавите на синьото яке. Групичката камери на автомата подскачаше купить отвед се въртеше. - Всичко е наред - напъна се тя да каже. - Потече ми кръв от носа. Нищо повече... - Дорнието се стрелна напред, след това назад. - Връщам се в къщата. Добре съм. - То плавно се издигна навън от полезрението й. Анджи се присви разтреперана. Не, не им позволявай да видят. Ще разберат, че нещо се е случило, но няма да знаят какво. Тя се насили да се вдигне на крака, обърна се купить отвед заситни обратно нагоре по брега, по пътя, по който беше дошла. Докато вървеше, търсеше из джобовете на якето кърпичка, каквото купить отвед да било, с което да изтрие кръвта от лицето си. Когато пръстите й усетиха ъглите на плоския малък пакет, тя разбра мигновено какво е това. Спря купить отвед потрепера. Дрогата. Не беше възможно. Да, беше. Но кой? Тя се обърна купить отвед загледа Дорнието докато то не се отдръпна. Пакетът. Достатъчно за месец. Коп-пудре. Бой се от отрова, дете. 4. КОПТОРЪТ Мона сънуваше, че танцува в клетката в някакъв кливлъндски джук, гола в колона гореща синя светлина, купить отвед лицата, надигнати към нея през завесата от дим отразяват синята светлина с бялото на очите си. Имаха израза, който мъжете винаги имат, когато те гледат как танцуваш, гледат без откъсване, купить отвед в същото време са затворени вътре в себе си, така че очите им не ти казват нищо, купить отвед лицата им, въпреки потта, изглеждат като изрязани от нещо дето само прилича на плът. Не че й пукаше как гледат, когато беше в клетката, високо купить отвед на горещо купить отвед в ритъма, три песни в набора купить отвед магът тепърва почващ да действа, нови сили в краката й я изправят на пръсти... Един от тях я сграбчи за глезена. Тя се опита да изпищи, но не се получаваше, отначало не щеше, купить отвед когато стана, беше като че ли нещо се скъсва в нея купить отвед я боли, купить отвед синята светлина се пръсна на парчета, но ръката, ръката все още беше там, около глезена й. Тя подскочи в леглото като играчка на пружина, борейки се с мрака, купить отвед задра с нокти косата си настрани от очите. - Кво става, бейби? Той постави другата си ръка на челото й купить отвед я бутна обратно назад, в горещата вдлъбнатина на възглавницата. - Сънувах... - Ръката още беше там купить отвед й се искаше да изпищи. - Имаш ли цигара, Еди? - Ръката се отдръпна, запалката щракна купить отвед пламъчето блесна, чертите на лицето му се мярнаха в тъмното, когато той запали купить отвед й подаде една. Тя седна бързо купить отвед кръстоса крака под себе си с армейското одеало върху тях като покривало, защото не й се щеше в момента изобщо да я докосва някой. Счупеният крак на намерения на боклука пластмасов стол издаде предупредителен звук, когато той се облегна назад купить отвед също запали цигара. Вземи се счупи, помисли си тя, ръгни го в задника, за да ме удари няколко пъти. Поне беше тъмно купить отвед не й се налагаше да гледа стаята. Най-лошото беше да се събуди с главоболие, твърде зле, за да се движи, когато беше влязла набързо купить отвед беше забравила да залепи пак черната пластмаса, купить отвед яркото слънце купить отвед покажеше всички дребни детайли купить отвед нагрееше бързо въздуха, така че мухите да се вдигнат. Никой не я беше сграбчвал там, в Кливлънд, всеки достатъчно треснат да се протегне през клетката беше вече прекалено пиян, за да се движи, може би купить отвед за да диша. Пичовете също никога не я сграбчваха, освен ако не го уредяха с Еди, не платяха допълнително, купить отвед това беше просто пунтаж. По който купить отвед начин да го искаха, това трябваше да бъде нещо като ритуал, така че като че ли ставаше на някакво място извън живота ти. И тя ги наблюдаваше, когато изключваха. Това беше интересен момент, когато изключваха, бяха напълно безпомощни, може би само за част от секундата, но беше все едно изобщо ги няма там. - Еди, ще откача ако ще спя още тук. Беше я удрял преди купить отвед за по-малко, така че тя наведе лице към коленете си купить отвед одеалото купить отвед зачака. - Аха, - каза той, - искаш да се върнеш обратно в рибарника? Обратно в Кливлънд? - Просто ми идва отгоре вече... - Утре. - Какво утре? - Достатъчно скоро ли ти е? Утре през нощта, шибан частен самолет? Право в Ню Йорк? Ще престанеш ли тогава да ми надуваш главата повече? - Моля те, бейби, - тя се протегна към него, - можем да вземем влака... Той я плесна по ръката. - Имаш лайна вместо мозък. Ако тя продължеше да се оплаква, каквото купить отвед да е за жилището им, каквото купить отвед да е, което да подразбира, че той не се справя добре, че всичките му велики планове не водят до нищо, той щеше да почне, тя знаеше, че ще почне. Като оня път, когато се беше разпищяла заради буболечките, хлебарките, които наричаха там палметови буболечки, но то беше, защото проклетиите бяха мутанти, поне половината от тях; някой се беше опитал да ги очисти с нещо, което им бърника в ДНК-то, купить отвед гледаш как обърканите буболечки измират с прекалено много крака или глави, или без достатъчно, купить отвед веднъж беше видяла една, която изглеждаше като че ли е глътнала кламер или нещо подобно, гърбът или черупката или каквото й беше там беше сгърчен по начин, от който й се драйфаше. - Бейби, - каза тя, опитвайки се да направи гласа си по-мек, - не го правя нарочно, просто това място ме такова... - Хуки Грийн - каза той, като че ли не я беше чул. - Бях горе в Хуки Грийн купить отвед срещнах премествач. Той ме забеляза, разбираш ли? Има човекът око за таланти. - Тя почти усещаше усмивката му в мрака. - Откъм Лондон, Англия. Ловец на таланти. Дошъл в Хуки купить отвед направо "Ти, мой човек!". - Пич? - При Хуки Грийн беше мястото, за което Еди беше решил в последно време, че ще се действа, трийсет купить отвед третия етаж на стъклен небостъргач, повечето от вътрешните стени съборени, за нещо като танцова площадка, само че се беше вдигнал, след като беше видял, че никой не му обръща особено внимание. Мона никога не беше виждала самия Хуки, "ето го тука готиния Хуки", пенсионирания балетист, който държеше мястото, но то беше екстра за танцуване. - Ще слушаш ли, да ти го начукам? Пич? Майната ти. Той е човекът, връзката, той е на стълбата купить отвед смята да ме издърпа. И знаеш ли какво? Смятам да те взема със себе си. - Но какво иска той? - Актриса. Нещо от сорта. И печено момче да я сложи на мястото й купить отвед да се грижи тя да си стои там. - Актриса? Място? Какво място? Тя го чу да разкопчава ципа на якето си. Нещо тупна на леглото, близо до краката й. - Два бона. Господи. Може купить отвед да не е шега. Само че ако не е, какво по дяволите е? - Колко изкара тая нощ, Мона? - Деветдесет. - Всъщност бяха сто купить отвед двайсет, но беше оскубала последния за просрочено време. Обикновено беше твърде уплашена, за да крие от него, но й трябваха пари за маг. - Задръж ги. Вземи си някакви дрехи. Не като работните, никой не иска ситния ти задник да стърчи навън, поне този път. - Кога? - Утре, казах. Можеш да кажеш чао на това място. Когато го каза, й се прииска да задържи дъх. Столът отново изскърца. - Деветдесет, а? - Аха. - Разкажи ми. - Еди, толкова съм уморена... - Не - каза той. Но това, което искаше, не беше истината, или каквото купить отвед да било близо до нея. Искаше една история, история, която я беше научил да му разказва. Не искаше да чуе за какво говорят те (и повечето от тях си имаха по нещо, което много им се искаше да ти кажат, купить отвед обикновено го казваха), или как заобикаляха въпроса с това да ти видят кръвните тестове за работа, или как всеки от тях си правеше все същата шега за това как можели да поставят в ремисия това, от което не можели да се излекуват, или дори какво искаха в леглото. Еди искаше да слуша за някакъв едър тип, който я третира като че ли тя няма значение. Само че трябваше да бъде внимателна, когато го разказваше, да не опише пича прекалено груб, защото това се предполагаше да струва повече, отколкото тя беше успяла да изкара. Главното беше, че въображаемият пич я беше третирал като някаква машина, която е наел за половин час. Не че наистина нямаше един куп такива, но те обикновено си пръскаха парите по кукли или си го получаваха със стим. Мона се опитваше да хваща тези, които искаха да говорят, които се опитват да ти купят сандвич след това, които можеха да бъдат лоши по свой си начин, но не по начина, който беше нужен на Еди. И другото, което Еди искаше тя да му каже, че нещата не са били както й е приятно, но че тя е открила, че го иска купить отвед така, купить отвед че го иска здравата. Тя се протегна в мрака купить отвед докосна плика, пълен с пари. Столът отново изскърца. И тя му разказа как е излизала от "Евтин пазар", купить отвед този едър тип й се е лепнал, просто попитал колко, което я поизплашило, но тя въпреки това му казала купить отвед се навила. И те отишли в неговата кола, която била стара купить отвед голяма купить отвед миришеща на влага (детайл, промъкнал се от кливлъндските й дни), купить отвед той един вид я преметнал през седалката... - Пред "Евтин пазар" ли? - Зад него. Еди никога не я обвиняваше, че си измисля нещата, въпреки че тя знаеше, че той трябваше да я е научил на общия сюжет някак си, купить отвед че това беше в основите си една купить отвед съща история. Когато едрият тип й беше вдигнал полата (черната, каза тя, и бях с белите ботуши) купить отвед си беше свалил панталоните, чу как катарамата на колана на Еди дрънчи, докато той се измъкваше от дънките си. Докато той се вмъкваше в леглото, част от нея се чудеше дали позицията, която тя описва, е физически възможна, но тя продължаваше, купить отвед така или иначе това вършеше работа. Тя си припомни да подчертае колко я е боляло, когато едрият е влизал в нея, въпреки че е била достатъчно влажна. Разказа как я е държал за китките, макар че вече беше доста объркана кое къде беше, освен че задникът й трябваше да стърчи нагоре. Еди беше започнал да я докосва, да гали гърдите купить отвед корема й, така че тя премина от бруталността на действията на пича към това как се е почувствала тя. Никога не се беше чувствала така, както се предполагаше да опише, че се е чувствала. Тя знаеше, че можеш да докараш нещата до място, където да го правиш боли малко, но все още е приятно, но знаеше, че не това се иска. Това, което Еди искаше да чуе беше, че е боляло много купить отвед се е чувствала зле, но че въпреки това й е харесало. Което Мона изобщо не можеше да разбере, но се беше научила да го разказва така, както той искаше от нея. Защото, така или иначе, вършеше работа; купить отвед Еди се претърколи, усуквайки одеалото на гърба си, купить отвед се мушна между краката й. Тя предполагаше, че той сигурно го вижда вътре в главата си, като анимационен филм, това което тя му разказва, купить отвед че в същото време той някак си беше този безлик клатещ се едър тип. Беше я хванал за китките купить отвед ги беше притиснал над главата й, по начина, който му харесваше. И когато той свърши, сви се настрани купить отвед заспа, Мона продължи да лежи будна в застоялия мрак, мечтаейки си да пътува купить отвед пак да пътува, ярко купить отвед чудесно. Дано да станеше истина. 5. ПОРТОБЕЛО Кумико се събуди в огромното легло купить отвед остана да лежи напълно неподвижна, докато се вслушваше. Чуваше се слаб непрекъснат шум от далечна улица. Въздухът в стаята беше студен. Тя събра розовото пухено одеало около себе си като палатка купить отвед слезе от леглото. Малките прозорчета бяха изрисувани с ярък скреж. Тя отиде до ваната купить отвед натисна едно от позлатените крила на лебеда. Птицата се изкашля, изгъргори купить отвед започна да пълни ваната. Все още увита в одеалото, тя отвори чантите си купить отвед започна да избира облекло за днес, поставяйки избраните дрехи на леглото. Когато ваната беше готова, тя остави одеалото да се свлече на пода купить отвед се покатери през мраморния парапет, купить отвед стоически се отпусна в болезнено горещата вода. Парата от ваната беше разтопила скрежа, купить отвед по прозорците течеше влага. Чудеше се във всички английски спални ли има вани като тази. Изтърка се методично с овалната пръчка френски сапун, изправи се, изцеди водата колкото можеше по-добре, уви се в голяма черна кърпа, купить отвед след известно търсене откри мивка, тоалетна купить отвед биде. Те бяха скрити в много малка стая, която някога сигурно беше била тоалетна, купить отвед стените й бяха облицовани с тъмен шперплат. Театрално изглеждащият телефон прозвъня двукратно. - Да? - Петал съм. Щете ли закуска? Роджър е тук. Нетърпелив да ви види. - Благодаря ви - каза тя. - В момента се обличам. Тя нахлузи най-добрите си купить отвед най-торбести кожени панталони, след това се зарови в разделы мигрень северский доломит прамышленый альпинизм бюро похоронный услуга оповещение карбид кальций бензопила stihl сдача ielts дмитрий шумок система видеоконференция этнический психология шелковый ковры восстановление файл hi-fi inerta краска телефонный обзвон штукатурка фасадный этикетировочные машина гидрант сглаз купить отвед